Все оше има много хора, които търсят храна по кофите покрай заведеията. Ежедневно.
И сега е доста трудно за тях. А ние не обеднелите от нас се иска само да не правим нищо, от което след месец бихме се срамували да разкажем на децата си.

 Спря да е лично. Навярно вече си е отишла обичта ми към теб.
 Рядко вече си мисля, че трябва да се извиниш и да съжалиш за постъпката си.
 Мина време, минаха и раните ми. Излекуваях ги, трудно но някак се получи.

   А дали причината да съм разочарована от хора,, които си тръгват и се отдръпват от мен в трудни моменти не седи в това, че съм отраснала обичана и защитена.?
   Подсъзнателна нагласа от детските години, от първите спомени, че когато има...