Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06.2018 07:42 - ----------
Автор: klarato Категория: Лични дневници   
Прочетен: 183 Коментари: 0 Гласове:
1



       Гладният и нараненият човек просто стават и тръгват. Без план и посока- няма с какво да ги спреш . И знаят само че трябва да намерят - единият храна, другият - утеха. 
       Сега вече съм наясно, че е рухнала илюзията за близост и доверие. Трябваше да го осъзная отдавна, че щом човек не реагира в разумен срок на болката ми, едва ли ми е толкова близък, колото си мисля че е. Допуснеш ли някого истински в живота си като се радва, радваш се и ти и като страда - боли те и теб.
       И това да срещаш някого с желание и добро чувство, а в отговор да чуеш "не съм длъжна да се обаждам", трябва дате научи да си справедлив към себе си  и просто да се махнеш. Има ли значение,  ако някой вместо да  се замисли за лошото си отношение, твърди, че си го забравил току така?



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: klarato
Категория: Лични дневници
Прочетен: 16365
Постинги: 109
Коментари: 12
Гласове: 60
Архив
Календар
«  Януари, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031